Искам да споделя с теб колко много ми липсват децата от бившия 4 "в" клас в нашето училище, защото знам, че и на теб ти се иска отново да си играеш с тях и да рисувате по асфалта в училищния двор. Днес като се рових във файловете със снимки, за да си припомня милите им лица, открих един малко забравен от мен епизод - миналия Великден. Помниш ли, че това не беше обикновен празник с обичайната суетня, курабийки, козунаци и пролетно настроение? На 16 април 2009 год. на връх Велики Четвъртък моят бивш вече 4 "в" клас посрещаше гости. Няколко госпожи и господа от Министерството на образованието, заедно с представители от Регионалния инспекторат по образование - гр. Пловдив, четирима педагози от Румъния и още 40 учители от цяла България бяха дошли да видят тях - момичетата и момчетата от 4"в" клас на НУ "П.Р.Славейков"- Пловдив. Те спечелиха това внимание, защото заедно със своите госпожи /Курделова и Ганчева/ цяла година отделяха от свободното си време да общуват помежду си в извънкласна работа: очредиха свой литературен клуб "Драконово перце", издадоха самостоятелно свое вестниче, играеха, рисуваха, правиха презентации на домашните си работи по Човек и общество и Човек и природа, посаждаха и се грижиха за растенията в училищния двор, научиха се да компостират есенните листа и куп други неща...А най-важното беше, че се научиха да разговарят помежду си, да споделят и да приобщят родителите си към своя детски свят. Те доказаха, че училището може да стане желана територия за учениците. Госпожите им презентираха работата на класа на ежегодната конференция: "Училището - желана територия за ученика", успяха да минат от общинския кръг в областния и заедно само с още пет разработки, спечелиха участие и на националната конференция, която се проведе в гр. Пловдив от 14-ти до 17-ти април 2009 г. На последната сесия делегатите на конференцията, впечатлени от ангажираността на тези деца към собственото им училище, пожелаха да се запознаят лично с тях. Тази чест имаха само хлапетата от 4 "в" и група ученици от Математическата гимназия от целия Пловдив. Но, драги ми Смехурко, по-добре ще е да ти разказват тази история снимките и щастливите очи на тези вече петокласници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар