Изкривеният ни свят е в ръцете на децата ни!
Здравей, Смехурко,
Днес ще ти пиша за нещо много сериозно. На 10 и 11 октомври 2009 г. в нашето училище се събрахме група педагози и психолози, за да направим нещо срещу агресията, която взема страховити размери в обществото ни. Обучителният семинар беше на тема: "Превенция на насилието над деца" по проект "Разпространение на добрите практики за защита на децата в България", финансиран от Фондация "ОУК" Швейцария.
Днес ще ти пиша за нещо много сериозно. На 10 и 11 октомври 2009 г. в нашето училище се събрахме група педагози и психолози, за да направим нещо срещу агресията, която взема страховити размери в обществото ни. Обучителният семинар беше на тема: "Превенция на насилието над деца" по проект "Разпространение на добрите практики за защита на децата в България", финансиран от Фондация "ОУК" Швейцария.
Тук ключовата дума е превенция т.е. да се предотврати, а не да вдигаме безпомощно рамене, когато се случи ужасното. Но дали ние възрастните сме готови да се откажем от позицията си на жертви, за да можем да научим децата си да не се държат като такива? Агресията е най-дълбоката язва на обществото ни. Къде са корените на това зло? И дали само психопатите и социопатите са носители на тази болест. Може би у всички ни има от този вирус - по-страшен дори и от спин. Проказата разяждаща ценностната ни система и духовната ни същност се нарича насилие над деца. Насилие над крехката им психика и ранимите им душички бликащо отвсякъде. От реклами и от телевизия, от автомобилните самоубийци и виещата чалга т.е. музика от евтини и опасни играчки, от отровена вода и замърсен въздух. Колко ни струва това безумие, от което сме опиянени, да се състезаваме с всичко и с всекиго. А цената я плащат те - невинните. Нашите нищо неподозиращи момиченца и момченца, на които открадваме детството като насила ги вкарваме в нашия - злия свят на полуделите възрастни. И сякаш само Бог ни остана и нищо друго нямаме - нито обич, нито жалост, нито доброта. И ето, драги ми приятелю, събрахме се 19 учителя, за да кажем: "Стига!Време е да кажем стоп на насилието!" Два дена беседвахме и изучавахме чуждия опит как да научим децата да не са агресивни към другарчетата си и все стигахме до стена от въпроси. Как да се научат да са толерантни като те непрекъснато са обект на злонамерено отношение - в автобуса, в магазина, у дома. Какво да четат или гледат като дори от любимите им анимационни филмчета се леят обидни думи, удари, битки и насилие. Ние знаем, че накъдето и да се обърне невинният детски поглед вижда само порнографията заляла даже опаковките за дъвки, вижда и нашето безсилие да управляваме живота си. Да, отдавна сме се продали и сме оставили да бъдем контролирани само и единствено от парите. Нашето съществуване на тази планета е само и единствено, за да трупаме пари и да си купуваме вещи. Най-новата ни "духовна" потребност е да пазаруваме. Но дали можем да си купим и щастливо детство за децата си? В какъв свят ще живеем утре, ако ги превърнем от насилвани в насилници? Но все още има надежда щом някой някъде мисли по тези въпроси вместо да си напазарува за почивните дни. Успех, колеги! Време е да кажем "не" на насилието!
гл.17 Евангелие от Лука
"...И рече Иисус на учениците си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат. За него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките..."
Обучител по проекта за Превенция на насилието над деца - доц.д-р Пенка Стоянова изпълнителен директор на сдружение "Гаврош" гр. Варна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар