Поредица "Малките писатели"

Поздрав, най-сърдечен, от Ръководството на НУ"П.Р.Славейков" - Пловдив, от всички преподаватели и възпитатели към скъпите ни ученици!!! По случай 24 май - Ден на славянската писменост и българската просвета и култура искаме да ви насърчим да продължавате да творите, да пеете, да рицитирате и да развивате нашата реч! Убедени сме, че сред вас ще израснат новите писатели на България.


                                                        Планинският цар
                                               /съчинение по дадено начало/

Александра Жековска от ІІІ в клас

            Високо в планината, в една голяма пещера, живеел Планинският цар. Негови помощници били дъждът и вятърът.

            Един ден те го попитали дали може да си направят купон, но той щял да бъде тих. Планинският цар бил уморен и не знаел какво го окаквало, затова отговорил с "да". Те му обещали, че ще бъдат тихи. Но вятърът и дъждът малко започнали да прекаляват. Това било малко като " да си поиграем с огъня". Забравили, че трябвало да бъдат тихи. И така зад тях изникнал пожар, а вътърът го раздухал точно до хралупата на една сърничка. Дъждът бил много изплашен и си помислил,че трябвало да изпратят молба за помощ в двореца.

          Планинският цар се събудил. Той разбрал, че тях още ги няма и тръгнал да ги търси. Намерил ги в гората и като видял, че има пожар, а те са близо до него, полудял от притеснение. Когато погледнал към дъжда, който си гризел "ноктите" от страх, той му казал:

- Нали си дъжд! Я вземи да угасиш пожара!

Дъждът от много мислене бил забравил, че той самият е вода. Бързо угасил пожара.

         След голямото спасение на дома на сърничката, всички решили да си направят празник.
 Три дни яли, пили и се веселили!




                                                 В пещерата на Планинския цар
                                                  /съчинение по дадено начало/

Деница Кукева от ІІІ в клас

          Високо в планината, в една голяма пещера, живеел Планинският цар. Негови помощници били вятърът, дъждът и горските животни. Той закрилял цялата гора. Не позволявал да се убиват един друг. Всички си правели заедно домовете, поддържали земята си спокойна.

         Един ден дошли булдозери и те започнали да рушат гората с цел да построят най-големия МОЛ в света. Пресушавали реките и езерата, сечали дърветата, отскубвали красивите цветчета и тревички.

         Всички обитатели на гората тръгнали към Планинския цар. Владетелят им решил да се обединят и да ги прогонят. Всички били съгласни с плана. Тогава господарят им казал:

- Да вървим и да победим!

         И така прогонили чудовищните булдозери с общи усилия. Също върнали предишния облик на гората. Всички били много щастливи и направили чудесен празник по случай победата.      



                                                                                    Заешка мечта за Хавай        
                                                                                             /приказка/    
Гълъбин Марков от ІІІ в клас

    Дошла есента. Станало много студено. Един заек с нетърпение чакал лятото. Той си казал: "Ех, ако може да дойде лятото, да бъда в Хавай и да си хрупкам моркови на плажа." Така си мечтаел заекът. А също така искал и да има хубава кола, с която да пътешества. 

    Дошло лятото. Той си изобретил един дървен трабант и тръгнал за Хавай. Пътувал пет дни и не почивал, а само пътувал.  Най-накрая се изморил, защото колата била с педали и спрял.

- Много ми стана, но пък ще направя така, че да ми  е по-лесно.

 Изработил си съединител и така стигнал по-лесно до Хавай.

    Отпочинал си супер приятно от работата си в Люксембург, която си бил измислил също през дългите скучни дни. Така той осъществил своята зимна мечта.