Поредица "Малките писатели"

Поздрав, най-сърдечен, от Ръководството на НУ"П.Р.Славейков" - Пловдив, от всички преподаватели и възпитатели към скъпите ни ученици!!! По случай 24 май - Ден на славянската писменост и българската просвета и култура искаме да ви насърчим да продължавате да творите, да пеете, да рицитирате и да развивате нашата реч! Убедени сме, че сред вас ще израснат новите писатели на България.


                                                        Планинският цар
                                               /съчинение по дадено начало/

Александра Жековска от ІІІ в клас

            Високо в планината, в една голяма пещера, живеел Планинският цар. Негови помощници били дъждът и вятърът.

            Един ден те го попитали дали може да си направят купон, но той щял да бъде тих. Планинският цар бил уморен и не знаел какво го окаквало, затова отговорил с "да". Те му обещали, че ще бъдат тихи. Но вятърът и дъждът малко започнали да прекаляват. Това било малко като " да си поиграем с огъня". Забравили, че трябвало да бъдат тихи. И така зад тях изникнал пожар, а вътърът го раздухал точно до хралупата на една сърничка. Дъждът бил много изплашен и си помислил,че трябвало да изпратят молба за помощ в двореца.

          Планинският цар се събудил. Той разбрал, че тях още ги няма и тръгнал да ги търси. Намерил ги в гората и като видял, че има пожар, а те са близо до него, полудял от притеснение. Когато погледнал към дъжда, който си гризел "ноктите" от страх, той му казал:

- Нали си дъжд! Я вземи да угасиш пожара!

Дъждът от много мислене бил забравил, че той самият е вода. Бързо угасил пожара.

         След голямото спасение на дома на сърничката, всички решили да си направят празник.
 Три дни яли, пили и се веселили!




                                                 В пещерата на Планинския цар
                                                  /съчинение по дадено начало/

Деница Кукева от ІІІ в клас

          Високо в планината, в една голяма пещера, живеел Планинският цар. Негови помощници били вятърът, дъждът и горските животни. Той закрилял цялата гора. Не позволявал да се убиват един друг. Всички си правели заедно домовете, поддържали земята си спокойна.

         Един ден дошли булдозери и те започнали да рушат гората с цел да построят най-големия МОЛ в света. Пресушавали реките и езерата, сечали дърветата, отскубвали красивите цветчета и тревички.

         Всички обитатели на гората тръгнали към Планинския цар. Владетелят им решил да се обединят и да ги прогонят. Всички били съгласни с плана. Тогава господарят им казал:

- Да вървим и да победим!

         И така прогонили чудовищните булдозери с общи усилия. Също върнали предишния облик на гората. Всички били много щастливи и направили чудесен празник по случай победата.      



                                                                                    Заешка мечта за Хавай        
                                                                                             /приказка/    
Гълъбин Марков от ІІІ в клас

    Дошла есента. Станало много студено. Един заек с нетърпение чакал лятото. Той си казал: "Ех, ако може да дойде лятото, да бъда в Хавай и да си хрупкам моркови на плажа." Така си мечтаел заекът. А също така искал и да има хубава кола, с която да пътешества. 

    Дошло лятото. Той си изобретил един дървен трабант и тръгнал за Хавай. Пътувал пет дни и не почивал, а само пътувал.  Най-накрая се изморил, защото колата била с педали и спрял.

- Много ми стана, но пък ще направя така, че да ми  е по-лесно.

 Изработил си съединител и така стигнал по-лесно до Хавай.

    Отпочинал си супер приятно от работата си в Люксембург, която си бил измислил също през дългите скучни дни. Така той осъществил своята зимна мечта.                                                                                    

24 май - вълнуващ и вдъхновяващ

"...Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?..."

Иван Вазов

                      Скъпи ученици, с този цитат на патриарха на българската литература от великолепното му стихотворение "Българският език" Ръководството на НУ "П. Р. Славейков" - Пловдив, всички преподаватели и възпитатели ВИ поздравяват по  случай 24 май - Денят на славянската писменост, българската просвета и култура!!! Творете, пейте, рецитирайте стихове, изживявайте чудесната приказка на вашето детство и развивайте българската реч с оная обич и всеотдайност присъща на първите просветители и покровители на Европа - св. св. Кирил и Методий.                                                                                                          

                     Ще продължаваме поредицата "Малките писатели" и през предстоящата учебна година!!!

Успех!!!

Александра Жековска от ІІІ в клас и тази година успешно се представи на националното състезание организирано от Съюза на българските начални учители.

Божидара Узунова от ІІІ в клас - винаги активна в извънкласните форми

ІІ в клас по нищо не отстъпват на по-големите ученици

Ивайло от ІІ в отбеляза два пъти по 50 точки - резултат за шампиони

Момичетата от ІІ в с извоюваните грамоти за отлично представяне на различни състезания

Поздрав на целия ІІІ в - толкова сте талантливи и даровити!

Малките писатели

       Здравей, драги ми Смехурко, отдавна не сме се чували, а и нали ние бяхме на Зелено училище, а и  имахме ваканция и т.н. Днес реших да те запозная с нашите малки писатели - достойни последователи на кирилицата. Прочети сам техните съчинения и забавни истории и ще се убедиш колко са талантливи. Е, приятно четене.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен

Любопитка

                                                                                      

                                   Пролетна ваканция

                            /съчинение по преживяване/

         Най-после дойде пролетната ваканция! Аз, разбира се, я очаквах с голямо нетърпение и вълнение. Знаех, че я прекарвам вкъщи, но въпреки това мечтаех за всеки от следващите дни.

        За съжаление времето не разбра моето настроение. Дните бяха дъждовни и мрачни, но не ме натъжиха. Макар че имах домашни по всички предмети, тяхното писане не ми тежеше. Наближаваше най-гелемият пролетен празник - Великден. Когато дойде Велики четвъртък и с баба боядисахме нашите яйца, бях много горд и развълнуван, че този път участвам в приготовлението. С първото боядисано в червено яйце си натърках бузите за здраве и успех. Подредихме пъстро нашарените яйца и украсихме къщата в очакване на празника.

       Следващият ден беше Разпети петък. От новините по телевизията разрах, че на този ден не се работи, защото Христос е бил разпънат на кръст. Това беше повод да отложа писането на някои от домашните за следващия ден. Изгарях от любопитство какво ще се случи, когато отидем на църква и минем под масата. Всяка година цялото семейство отиваме да запалим свещ и да сложим яйце и цветя пред иконата на Христос, а на мене всеки пъти ми е много интересно и очаквам нещо да се случи, но и аз не знам какво точно. Може би не всичко от това, което чувам, разбирам напълно.

       Тази година имах голямо желание да отида на църква и вечерта преди Великден, от любопитство  разбира се. Моите родители казват, че трябва да порасна повече, но това ме кара да съм още по-нетърпелив.

        Когато призникът дойде, всички изписани  яйца бяха изпочупени в търсене на бореца. Вечерта си легнах успокоен и щастлив, че аз съм победител в повечето битки.

        Но една друга мисъл ме кара да съм още по-щастлив - предстои  да тръгвам на Зелено училище в гр. Сандански. Макар това да означава , че ваканцията е вече свършила, не изпитвам съжаление. Очакват ме още по-интересни и незабравими дни.

Георги Стоянов Грозев - първи ред /седнали/ последен в дясно

ІІІ"г" клас