Как да накараме учителя да каже "Обичам"

Драги ми Смехурко,

Пак съм аз и искам да ти споделя една голяма моя тайна. Познавам много учители и аз самата съм такава. Всички ние имаме самочувствие на добри професионалисти, но забравяме, че да си учител е призвание, а не занаят. Вече доста години се обучавам на техники и методи, на различни похвати и дидактически игри, за да бъда поне добър учител. Друг е въпросът, че за да практикуваш тази професия не е достатъчно да си добър по дадена наука. И ето сега си седя у дома и за пореден път си мисля за толкова многото часове прекарани с учениците, толкова безброй проверени тетрадки и рецензии са минали през годините от ръцете ми, но все нещо не ми достигаше, все нещо ме глождеше отвътре, че не правя точно това, за което съм учила. Наблюдавах с настойчиво любопитство моите колеги, търсейки онова, което не ми даваше мира вече 11 години, но все нямах отговорите. Дали правя всичко, което трябва? Дали не допускам грешки в общуването си с децата? Каква още специализация да завърша в университета?

И един слънчев ден, драги ми Смехурко, една малка госпожица ми стана колежка. Ти също я познаваш и често си говориш с нея. Тя по някакъв странен начин ми напомня за Пипи и е винаги усмихната. Все бърза нанякъде прегърнала поредната „странна” идея, а учениците от моя клас непрекъснато рисуват симпатичните й лунички и игрите с нея в тетрадките си.
Какво да ти кажа, приятелю? Познанството ми с нея ме разубеди да ходя за пореден път в университета, защото тя ме научи на най-важното – как да показвам на децата, че ги обичам. Досега си мислех, че те просто го знаят и това знание е някаква даденост и няма нужда да се обяснява. Каква заблуда само! И ето сега стоя пред компютъра и искам да споделя с теб, че онова безпокойство, което смущаваше душата ми вече го няма. Проумях, че не е трудно да прегърнеш разтревожено дете и да му кажеш, че го обичаш, че то е най-важно на света. Новата учителка научи и мен – тази с многото проверени тетрадки, да се смея на детските смешки и да се опитам да играя игрите им – не тези, който аз им измислям, а тези, в които те ме ДОПУСКАТ. Това е най-важния урок от десетките научени от мен в аудиториите. Научих се да казвам на децата: „Обичам ви и никаква оценка или пакост не може да промени това!”