Драги ми Смехурко,
Чувал ли си за парниковия ефект, глобалното затопляне и климатичните аномалии?
И да не си чувал сега ще ти обясня. Представи си, че е средата на месец декември, а навън е 20 градуса. Играем с децата физкултура на двора, а слънцето пече ли пече. По едно време дори бях по къс ръкав.
Тогава колежката ми Вили Курделова ми припомни как, като бяхме малки по това време на годината вече имаше дебел пухкав сняг, замеряхме се със снежни топки и правехме снежни човеци. Паднеше ли първият сняг наближаваше и дългоочакваната зимна ваканция. Последните дни в училищния двор бяха изпълнени с детски смях, а като чуехме звънеца се прибирахме в училище. Премръзнали и мокри до кости започвахме да си сушим дрехите по радиаторите. После изваждахме читанките и тихичко си четяхме. А навън снежинките прехвърчат бавно и се трупат на големи преспи. И беше едно такова вълшебно.
Сега обаче няма сняг. Каква ваканция ще имат децата, ако не могат да се пързалят и да се замерят със сняг? Аз самата с нетърпение очаквам да завали, за да си направим в училище голяяяям снежен човек и естествено, за да се целим със снежни топки :-]
Тогава Вили Курделова се сети, че можем да поканим зимата да дойде като си нарисуваме снежни човеци. Речено - сторено. В училище се намират едни кутии с бракувани тебешири и решихме да изрисуваме с тях баскетболната площадка. Вили Курделова и нейните ученици останаха след часовете, включих се и аз, щото накъде без мен ;-)
Като не можем да си направим снежни човеци, ще си нарисуваме.
И да не си чувал сега ще ти обясня. Представи си, че е средата на месец декември, а навън е 20 градуса. Играем с децата физкултура на двора, а слънцето пече ли пече. По едно време дори бях по къс ръкав.
Тогава колежката ми Вили Курделова ми припомни как, като бяхме малки по това време на годината вече имаше дебел пухкав сняг, замеряхме се със снежни топки и правехме снежни човеци. Паднеше ли първият сняг наближаваше и дългоочакваната зимна ваканция. Последните дни в училищния двор бяха изпълнени с детски смях, а като чуехме звънеца се прибирахме в училище. Премръзнали и мокри до кости започвахме да си сушим дрехите по радиаторите. После изваждахме читанките и тихичко си четяхме. А навън снежинките прехвърчат бавно и се трупат на големи преспи. И беше едно такова вълшебно.
Сега обаче няма сняг. Каква ваканция ще имат децата, ако не могат да се пързалят и да се замерят със сняг? Аз самата с нетърпение очаквам да завали, за да си направим в училище голяяяям снежен човек и естествено, за да се целим със снежни топки :-]
Тогава Вили Курделова се сети, че можем да поканим зимата да дойде като си нарисуваме снежни човеци. Речено - сторено. В училище се намират едни кутии с бракувани тебешири и решихме да изрисуваме с тях баскетболната площадка. Вили Курделова и нейните ученици останаха след часовете, включих се и аз, щото накъде без мен ;-)
Като не можем да си направим снежни човеци, ще си нарисуваме.
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо ;-]
ТУК можеш да прочетеш още за най-сериозната заплаха - климатичните аномалии.
И аз (Патиланка) бях там, и аз рисувах :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар