неделя, 6 май 2012 г.

Малките писатели

       Здравей, драги ми Смехурко, отдавна не сме се чували, а и нали ние бяхме на Зелено училище, а и  имахме ваканция и т.н. Днес реших да те запозная с нашите малки писатели - достойни последователи на кирилицата. Прочети сам техните съчинения и забавни истории и ще се убедиш колко са талантливи. Е, приятно четене.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен
Любопитка
                                                                                      


                                   Пролетна ваканция
                            /съчинение по преживяване/

         Най-после дойде пролетната ваканция! Аз, разбира се, я очаквах с голямо нетърпение и вълнение. Знаех, че я прекарвам вкъщи, но въпреки това мечтаех за всеки от следващите дни.
        За съжаление времето не разбра моето настроение. Дните бяха дъждовни и мрачни, но не ме натъжиха. Макар че имах домашни по всички предмети, тяхното писане не ми тежеше. Наближаваше най-гелемият пролетен празник - Великден. Когато дойде Велики четвъртък и с баба боядисахме нашите яйца, бях много горд и развълнуван, че този път участвам в приготовлението. С първото боядисано в червено яйце си натърках бузите за здраве и успех. Подредихме пъстро нашарените яйца и украсихме къщата в очакване на празника.
       Следващият ден беше Разпети петък. От новините по телевизията разрах, че на този ден не се работи, защото Христос е бил разпънат на кръст. Това беше повод да отложа писането на някои от домашните за следващия ден. Изгарях от любопитство какво ще се случи, когато отидем на църква и минем под масата. Всяка година цялото семейство отиваме да запалим свещ и да сложим яйце и цветя пред иконата на Христос, а на мене всеки пъти ми е много интересно и очаквам нещо да се случи, но и аз не знам какво точно. Може би не всичко от това, което чувам, разбирам напълно.
       Тази година имах голямо желание да отида на църква и вечерта преди Великден, от любопитство  разбира се. Моите родители казват, че трябва да порасна повече, но това ме кара да съм още по-нетърпелив.
        Когато призникът дойде, всички изписани  яйца бяха изпочупени в търсене на бореца. Вечерта си легнах успокоен и щастлив, че аз съм победител в повечето битки.
        Но една друга мисъл ме кара да съм още по-щастлив - предстои  да тръгвам на Зелено училище в гр. Сандански. Макар това да означава , че ваканцията е вече свършила, не изпитвам съжаление. Очакват ме още по-интересни и незабравими дни.

Георги Стоянов Грозев - първи ред /седнали/ последен в дясно
ІІІ"г" клас                                                                                                                                                                                                            







                                                                                                                                                     

Няма коментари: