неделя, 14 декември 2008 г.

Нашите снежни човеци


Драги ми Смехурко,


Чувал ли си за парниковия ефект, глобалното затопляне и климатичните аномалии?
И да не си чувал сега ще ти обясня. Представи си, че е средата на месец декември, а навън е 20 градуса. Играем с децата физкултура на двора, а слънцето пече ли пече. По едно време дори бях по къс ръкав.
Тогава колежката ми Вили Курделова ми припомни как, като бяхме малки по това време на годината вече имаше дебел пухкав сняг, замеряхме се със снежни топки и правехме снежни човеци. Паднеше ли първият сняг наближаваше и дългоочакваната зимна ваканция. Последните дни в училищния двор бяха изпълнени с детски смях, а като чуехме звънеца се прибирахме в училище. Премръзнали и мокри до кости започвахме да си сушим дрехите по радиаторите. После изваждахме читанките и тихичко си четяхме. А навън снежинките прехвърчат бавно и се трупат на големи преспи. И беше едно такова вълшебно.
Сега обаче няма сняг. Каква ваканция ще имат децата, ако не могат да се пързалят и да се замерят със сняг? Аз самата с нетърпение очаквам да завали, за да си направим в училище голяяяям снежен човек и естествено, за да се целим със снежни топки :-]
Тогава Вили Курделова се сети, че можем да поканим зимата да дойде като си нарисуваме снежни човеци. Речено - сторено. В училище се намират едни кутии с бракувани тебешири и решихме да изрисуваме с тях баскетболната площадка. Вили Курделова и нейните ученици останаха след часовете, включих се и аз, щото накъде без мен ;-)
Като не можем да си направим снежни човеци, ще си нарисуваме.



Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо ;-]

ТУК
можеш да прочетеш още за най-сериозната заплаха - климатичните аномалии.

И аз (Патиланка) бях там, и аз рисувах :)


събота, 13 декември 2008 г.

Кампания "За един по-чист и по-зелен град"

Драги ми Смехурко,

Отново е събота и отново сме доброволци.
Днес започна "Голямото пловдивско чистене". Инициатор на идеята "За един по-чист и по-зелен град" е кметът на град Пловдив - г-н Славчо Атанасов. Кметът обещава през следващата година да се ораганизират такива акции на всеки три месеца. Не знам дали тези, които си изхвърлят отпадъците наляво и надясно ще излязат да чистят... В основата на всичко е доброволността и личния пример. Това е протест срещу лошите НИ навици и нищо не НИ коства да ползваме кошчетата за боклук и контейнерите по предназначение.
В четвъртък в училище пристигнаха чували, ръкавици и награди за децата. Общината определи за наш район училищния двор. Точно в 10 часа бяхме на двора. С радост мога да отбележа, че този път доброволците бяхме повече.

Своят личен пример дадоха:

13 ДЕЦА
6 РОДИТЕЛИ


УЧИТЕЛИТЕ:
1.Виолета Курделова
2.Гергана Ганчева
3.Марина Лазарова
4.Станка Бичева
5.Мария Кирева
6.Мария Шаркова
7.Емилия Антимова
8.Таня Иванова
9.Анна Керенчева
10.Йорданка Колева
11.Маргарита Стоянова
12.Теодора Накова
13.Мирослав Караделев
14.Лилия Тирфелдер

ПОМОЩНИЯТ ПЕРСОНАЛ - чичо Иван и две от лелите

Катето - ОХРАНАТА

Няма да ти казвам колко много боклуци събрахме. За жалост контейнерите около училището тази сутрин не бяха изхвърлени и след нашето почистване преливаха. Дано при следващата такава акция от "Чистота" да си свършат работата.
След като почистихме двора от отпадъците събрахме опадалите листа. Част от тях поставихме в компостера, който ни донесе Дядо Коледа миналата седмица. (Аууу, сега се сещам, че ти не знаеш за компостера ни, но другата седмица обещавам да ти разкажа :-)
Останалите листа сложихме в хранилището, което чичо Иван ни измайстори, докато се освободи място в компостера.
За жалост никой не носеше фотоапарат, за да документираме моментите. Чак към края се сетих, че мога да щракна доброволците с телефона ми ;-)

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо ;-]


сряда, 3 декември 2008 г.

Как да помогна на ДЕТЕТО си да бъде щастливо?

































-Как да помогна на ДЕТЕТО си да бъде щастливо?
-Влез в обувките му.
-Но аз съм прекалено голям, а то е твърде малко...
-Стани малък като него.
-Как? Как?


Отговорите на този въпрос са най-важното нещо на света.



Децата научават онова, което са изпитали
Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармония на духа.

Дороти Л. Нолт
Как живеят Вашите деца?