За незабравимите ми ученици

Здравей, Смехурко! 

Искам да споделя с теб колко много ми липсват децата от бившия 4 "в" клас в нашето училище, защото знам, че и на теб ти се иска отново да си играеш с тях и да рисувате по асфалта в училищния двор. Днес като се рових във файловете със снимки, за да си припомня милите им лица, открих един малко забравен от мен епизод - миналия Великден. Помниш ли, че това не беше обикновен празник с обичайната суетня, курабийки, козунаци и пролетно настроение? На 16 април 2009 год. на връх Велики Четвъртък моят бивш вече 4 "в" клас посрещаше гости. Няколко госпожи и господа от Министерството на образованието, заедно с представители от Регионалния инспекторат по образование - гр. Пловдив, четирима педагози от Румъния и още 40 учители от цяла България бяха дошли да видят тях - момичетата и момчетата от 4"в" клас на НУ "П.Р.Славейков"- Пловдив. Те спечелиха това внимание, защото заедно със своите госпожи /Курделова и Ганчева/ цяла година отделяха от свободното си време да общуват помежду си в извънкласна работа: очредиха свой литературен клуб "Драконово перце", издадоха самостоятелно свое вестниче, играеха, рисуваха, правиха презентации на домашните си работи по Човек и общество и Човек и природа, посаждаха и се грижиха за растенията в училищния двор, научиха се да компостират есенните листа и куп други неща...А най-важното беше, че се научиха да разговарят помежду си, да споделят и да приобщят родителите си към своя детски свят. Те доказаха, че училището може да стане желана територия за учениците. Госпожите им презентираха работата на класа на ежегодната конференция: "Училището - желана територия за ученика", успяха да минат от общинския кръг в областния и заедно само с още пет разработки, спечелиха участие и на националната конференция, която се проведе в гр. Пловдив от 14-ти до 17-ти април 2009 г. На последната сесия делегатите на конференцията, впечатлени от ангажираността на тези деца към собственото им училище, пожелаха да се запознаят лично с тях. Тази чест имаха само хлапетата от 4 "в" и група ученици от Математическата гимназия от целия Пловдив. Но, драги ми Смехурко, по-добре ще е да ти разказват тази история снимките и щастливите очи на тези вече петокласници.

Време е да кажем стоп на насилието

Нели от 4 "а"
 
Изкривеният ни свят е в ръцете на децата ни!

Здравей, Смехурко,
Днес ще ти пиша за нещо много сериозно. На 10 и 11 октомври 2009 г. в нашето училище се събрахме група педагози и психолози, за да направим нещо срещу агресията, която взема страховити размери в обществото ни. Обучителният семинар беше на тема: "Превенция на насилието над деца" по проект "Разпространение на добрите практики за защита на децата в България", финансиран от Фондация "ОУК" Швейцария.

Тук ключовата дума е превенция т.е. да се предотврати, а не да вдигаме безпомощно рамене, когато се случи ужасното. Но дали ние възрастните сме готови да се откажем от позицията си на жертви, за да можем да научим децата си да не се държат като такива? Агресията е най-дълбоката язва на обществото ни. Къде са корените на това зло? И дали само психопатите и социопатите са носители на тази болест. Може би у всички ни има от този вирус - по-страшен дори и от спин. Проказата разяждаща ценностната ни система и духовната ни същност се нарича насилие над деца. Насилие над крехката им психика и ранимите им душички бликащо отвсякъде. От реклами и от телевизия, от автомобилните самоубийци и виещата чалга т.е. музика от евтини и опасни играчки, от отровена вода и замърсен въздух. Колко ни струва това безумие, от което сме опиянени, да се състезаваме с всичко и с всекиго. А цената я плащат те - невинните. Нашите нищо неподозиращи момиченца и момченца, на които открадваме детството като насила ги вкарваме в нашия - злия свят на полуделите възрастни. И сякаш само Бог ни остана и нищо друго нямаме - нито обич, нито жалост, нито доброта. И ето, драги ми приятелю, събрахме се 19 учителя, за да кажем: "Стига!Време е да кажем стоп на насилието!" Два дена беседвахме и изучавахме чуждия опит как да научим децата да не са агресивни към другарчетата си и все стигахме до стена от въпроси. Как да се научат да са толерантни като те непрекъснато са обект на злонамерено отношение - в автобуса, в магазина, у дома. Какво да четат или гледат като дори от любимите им анимационни филмчета се леят обидни думи, удари, битки и насилие. Ние знаем, че накъдето и да се обърне невинният детски поглед вижда само порнографията заляла даже опаковките за дъвки, вижда и нашето безсилие да управляваме живота си. Да, отдавна сме се продали и сме оставили да бъдем контролирани само и единствено от парите. Нашето съществуване на тази планета е само и единствено, за да трупаме пари и да си купуваме вещи. Най-новата ни "духовна" потребност е да пазаруваме. Но дали можем да си купим и щастливо детство за децата си? В какъв свят ще живеем утре, ако ги превърнем от насилвани в насилници? Но все още има надежда щом някой някъде мисли по тези въпроси вместо да си напазарува за почивните дни. Успех, колеги! Време е да кажем "не" на насилието!

гл.17 Евангелие от Лука

"...И рече Иисус на учениците си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат. За него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките..."

Обучител по проекта за Превенция на насилието над деца - доц.д-р Пенка Стоянова изпълнителен директор на сдружение "Гаврош" гр. Варна.

Здравейте, усмихнати хлапета!

Драги ми Смехурко,
Ето че отново дойде септември и аз се връщам на училище. Вече ще ти пиша често. Тази година с нетърпение се чакахме ние: новите първолачета и аз - тяхната първа учителка. Още ми е мъчно за твоите стари приятели /вече бившия ми четвърти "В" клас/, но такъв е живота ... Те вече са петокласници и радват други учители. Но сега искам да ти разкажа за новия първи "В"! Ела да ги видиш, Смехурко! Направо ще ги заобичаш още от първата секунда, както се случи с мен. Вече трета седмица над тетрадките и букварите се трудят новите ми ученичета. Каня те на гости, за да се запознаеш най-после с тях. Те са красиви и талантливи. Те обичат да играят и да пеят, но вече се учат и на трудолюбие. Те са добрички и милички. Те са моите нови птички, които ще уча на собствения им полет. Ето, виж ги, свели малките си главички над учебника и с пъргави пръстчета опитомяват палавите химикали, които, сякаш сприхави кончета, искат да изскочат от ръчичките им. А цифрите и буквите чакат да бъдат прочетени от звънливите им гласчета. Ето прекрасните момиченца Дени, Нинка, двете Викита, Алекс, двете Ралички, Кристинка, Натали, Елинка, Симонка, Ивайла и Ива, Дарка, Еленка, Гери, Поля и Фанка. Смехурко, знам, че много ще си допаднеш с чудесните момченца от първи "В". Ето ги и Александър Македонски, който гледа строго към дъската и се чуди дали да превзема полето на науката или да остане при игрите и верните приятели, неразделните другари Ивайло и Стоян, палавите патиланковци Деан, Боби, Ади и Евгени, отговорния Никола, любознателните Зарко и Илия.

Драги ми Смехурко, помниш ли Добито от бившия 4 "В" клас? Аз искам горещо да й БЛАГОДАРЯ, защото тя помогна да изненадаме първолаците на първия им учебен ден. Тя заедно с Габито, Стилянка и Драга цяла седмица се трудиха, за да подарят от своите усмивки на новите ученичета. Скъпи момичета, вашата обич и доброта ви прави велики, защото днес в света, в който живеем, е много ЛЕСНО да не си добронамерен и е ПОДВИГ да си чистосърдечен и щедър. БЛАГОДАРИ ВИ ВАШАТА УЧИТЕЛКА!!!